Легенда за езерото
Богатата музика на Панчо Владигеров на сцената на Софийската опера в чест на 120-ата годишнина от рождението му

57. Толкова години чака сцената на Софийската опера и балет, за да завибрира отново с неравноделните ритми на Владигеровата Легенда за езерото. Честта да представи отново пред българска публика едно от емблематичните произведения на маестро Панчо Владигеров заслужено се пада на хореографката Донвена Пандурски, която е автор на новото либрето към балета и постановчик на спектакъла. Тежката задача е приета повече от радушно, както изглежда от споделеното от самата нея: „С голяма радост приех поканата на академик Пламен Карталов да създам нова постановка на балета Легенда за езерото в Софийската опера и балет. Да се завърна в родния си град, в театъра, където съм направила първите си професионални стъпки и при това с такава прекрасна и отговорна задача – спектакъл по необятно богатата музика на Панчо Владигеров, посветен на 120-годишнината от рождението на този голям български композитор…”

В новия прочит на Легенда за езерото Донвена Пандурски, вдъхновена от балетната трупа на Софийската опера и от поетичността и самобитността на музиката на Панчо Владигеров, изгражда свят на ръба на фантазията и реалността, където приказното води разказа и стъпките на танцьорите през минало, настояще и бъдеще, за да стигне произведението до сърцето на публиката.
За първи път при поставянето на Легенда за езерото се използва цялата музика от балета и едноименната сюита, като двете произведения се преплитат в двучасов спектакъл. Изисква се немалко хореографско майсторство за овладяването на такова произведение и за представянето му като качествена постановка пред зрителите, но Донвена Пандурски е сред най-подготвените за това, категорични са от екипа на Операта.

Веднага след като завършва Държавното хореографско училище през 1978 г. стъпва на сцената на Софийската опера като балерина. Част е и от трупата на балет Арабеск. Няколко години по-късно е приета в санктпетербургската консерватория Римски-Корсаков, където се дипломира като балетен режисьор. От 1989 г. живее и поставя в Германия. ?През 2005-а поставя балета Вълшебният орех в Мариинския театър, а година по-късно със солисти от същия театър представя пред софийска публика Прокофиев-Рахманинов-Стравински. Отново през 2006 г., под диригентството на Валерий Гергиев, пак в Санкт Петербург поставя Метафизика-Кротката-Пролетно тайнство. ?Днес живее в Мюнстер, където съвсем скоро (2017 г.) със солисти от Мариинския театър разработва и представя Енох Арден по музика на Малер. Освен хореограф и балетен постановчик, Донвена Пандурски е автор на либрета за балети и сценарии за филми.

Рамо до рамо с нея в работата по Легенда за езерото са тримата ѝ колеги от Мариинския театър Павел Шаппо (автор на сценографията и костюмите), Вячеслав Хомяков (балетмайстор-репетитор) и Александър Наумов (художник осветление). В спектакъла е ангажирана цялата трупа на софийския балет с художествен ръководител Сара-Нора Кръстева. Именно тя успя да ни вкара малко от същото вълнение и трепет, с което се готви екипът на Софийската опера, като ни допусна зад кулисите на спектакъла броени дни преди премиерата.

- Как премина репетиционният процес по Легенда за езерото?
- Репетиционният период беше много кратък за цял балет и все още се работи почти денонощно. Хората искат още и още репетиции, за да могат да бъдат подготвени на сцената. Всички се вълнуват, естествено. Преди премиера настава едно напрежение, което витае в атмосферата, но се надяваме, че всичко ще е наред за спектакъла.

- При предишния път, в който Донвена Пандурски поставя в операта, работихте ли с нея?
- Танцувала съм в нейните постановки като балерина. Сега вече сме партньори под друга форма. Много съм доволна, че работим заедно, защото тя е човек с много голям опит зад гърба си, поставяла е в Мариинския театър – там, знаете, трупата е от скромните 240 души. Много е подготвена, много бързо работи, затова и репетиционният процес е по-кратък. Спокойна съм с този екип.

- Как стана изборът и събирането на този екип?
- Идеята е изцяло на маестро Карталов. Честно казано, двамата сме обсъждали поставянето на Легенда за езерото още преди години, но по някакви стечения на обстоятелствата не му беше дошло времето тогава. И ето, че дойде моментът, което е много хубаво, защото съвпада със 120-ата годишнина от рождението на Панчо Владигеров. Сега е идеалното време за излизането на тази премиера. Идеята хореографът да е Донвена беше на маестрото, а аз моментално бях съгласна, че ще е подходящият човек.

- Какво е новото либрето?
- Разбира се, има любов, има любовно трио, има го доброто, има го и злото – нещата, които винаги вълнуват хората, откакто го има човечеството. Разказва се за най-човешките емоции – любов, омраза, завист, имаме ги всичките. Цялата палитра от чувства е на сцената.

- Каква е музиката на “Легенда за езерото”? Защо е предизвикателство да се постави цялата музика – и сюитата, и балетът?
- Музиката е много красива, много мелодична, ако мога така да се изразя; знаете, ние в балета си падаме по по-мелодичната музика… Слушала съм доста произведения на Панчо Владигеров и никога не съм се притеснявала, че тази музика може да затрудни колегите. Единственото предизвикателство е честата смяна на музикални размери. В повечето случаи в класическите произведения размерът в темата е един и същ от началото до края. Тук има честа смяна на неравноделни ритми, което е специфичното, но музиката е много красива, много съвременна, много колоритна.

- А лично за вас, като професионалист, а и в лично качество, има ли нещо, което може да определите като трудност или предизвикателство?
- Нищо с колегите и нищо с екипа не ми е предизвикателство. Предизвикателство ми е фалшивото патриотично чувство, което има българският народ. Предизвикателство е да ги накараме да дойдат, да видят и да оценят българското творчество, за да разберат, че е на високо ниво и е нещо, което си заслужава; за да престанем да хвалим винаги всичко чуждо, а да подритваме своето. Докато зариваме по този брутален начин своите корени и своите успехи, няма как да очакваме останалите да уважават труда ни.

- Какво успява да ви провокира, за да продължавате да горите в работата си?
- Само и единствено любовта ми към балета и към колегите. Всички са много готини хора. Вече съм над 23 години в театъра и мога да твърдя, че работим в чудесна атмосфера. И винаги е било така. Надявам се и за в бъдеще да е така. Благодарение на това, че по цял ден сме заедно и репетираме – ето, в случая се получават даже и по повече от 8 часа на ден – успяваме по някакъв начин да си станем близки и да си създадем приятна атмосфера. Чувството за хумор винаги преобладава и точно така трябва да е според мен, защото то спасява.

Легенда за езерото е на 15-и и 16 март от 19:00 и на 17 март от 16:00 на Голяма сцена в Софийската опера и балет

Снимки: Софийска опера и балет

GO READ

Къде да отидем, какво да научим

Не пропускайте